София Уикипедия


Со̀фия е столицата и най-големият град на България. Тя е на 13-о място по брой жители в Европейския съюз. Според ГРАО населението по настоящ адрес е 1 276 956 души, а по постоянен адрес е 1 383 435 души (към 15 септември 2022 г.).[2] Според резултатите от преброяването през 2011 г. населението на града е 1 291 591,[3] което представлява 17,5% от населението на България. София е разположена в централната част на Западна България, в Софийската котловина и е заобиколена от 5 планини: Витоша и Плана от юг, Софийската планина (част от Стара планина) от север, Люлин от запад, и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора) от изток. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: Перловска и Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Климатът на София е умерено континентален.

София е основен административен, индустриален, транспортен, културен и образователен център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[4]

София носи името на късноантичната раннохристиянска съборна[5] църква на града „Света София“ (на гръцки Ἁγία Σοφία, на латински: Sancta Sophia, „Света Премъдрост Божия“, едно от имената на младия Исус Христос). Празникът на града обаче е на 17 септември, когато Православната църква отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Датата е определена за Празник на София с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.

София е обявена за столица на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание по предложение на проф. Марин Дринов, като стар български град, отдалечен от турската граница и средищно разположен в българското етническо землище.[6]

Девизът на столицата е „Расте, но не старѣе“. Той е изписан през 1911 г. на герба на София, създаден през 1900 г., а през 1928 г. е украсен с лаврови клонки от двете страни. На герба са изобразени символите са столицата: Улпия Сердика (римската императрица Юлия Домна), планината Витоша, църквата „Света София“ и златен балдахин с Аполон лечителя; сред тях в центъра има лъв, а отгоре – крепостна стена с 3 кули.[7][8]

Етимология

Най-ранното запазено в източниците наименование на днешния град София е Сердонполис (Σερδῶν πόλις),[9] грецизирано название, чийто латински вариант е civitas Serdensium.[10] Смята се, че то означава „град на сердите“. Тези серди (по Дион Касий) вероятно са обитавали областта през I век пр. Хр. по сведения от II век сл. Хр.[11][12][13][14] Мнозина автори обаче си задават въпроси относно сердите: „… Този етноним [серди] е все още фантом.“ (Александър Фол)[15] Въпроси буди и взаимовръзката „Сердика – серди“: „Тогава, кой кого е кръстил? Обитателите града или градът – своите обитатели?“ (Христо Генчев).[16]

Има няколко хипотези за етимологията на името „серди“. Вацлав Томашек го извежда от индоевропейската дума çardh („устойчив“, „упорит“), а Стефан Младенов и Гаврил Кацаров – от същия корен, но във формата çardhas („стадо“), свързвайки я с поминъка в региона. Раду Вулпе извежда името от корена serd („сърце“, „среда“), което се свързва и с по-късното славянско наименование.[17]

Император Траян официално дава на града своето родово име, наричайки го Улпия Сердика (на латински Ulpia Serdica („сердикийска Улпия“), като по-късно то често е съкращавано на Сердика. Нерядко името се пише и произнася Сардикѝ (на гръцки Σαρδική). В гръцкоезичните наративни източници почти винаги се използва формата Сардики, докато в местни каменни надписи, също на гръцки език, преобладава формата Сардики, докато в латинските източници, с малки изключения, които често са преводи от гръцки, се използва Сердика.[18] И двете форми, Сердонполис и Улпия Сердика, се срещат върху монети, сечени в града през римската епоха.

Наименованието Сердика продължава да се използва и след присъединяването на града към България в началото на IX век, например в Хамбарлийския надпис.[19] По-късно то е изместено от славянската форма Средец (